Опасният възрожденски език може да се неутрализира с клишета. Промените

 Опасният възрожденски език може да се обезврежда с клишета. Промените в учебниците и " новата философия " в образованието, както неведнъж бе наречена, планува отпадането на знакови творби в българската литература. Възрожденският език внезапно стартира да наподобява рисков, нетърпелив и непотребен в прелестния нов свят, мощно пристрастен в кръстоносен поход против историята. Появи се и различен термин за петте века иго - в новите образователни проекти този интервал попада и като " общуване ". Конспиративните нападки, че с това се цели премахване на патриотизма при децата, може и да са пресилени, само че не са и напълно погрешни. Няма взаимно общуване, което да включва кръвен налог, както и няма спокойно битие, което да свърши с въстание.

 Неизбежно е и да се сетим за една златна мисъл на Джордж Оруел: " Който управлява предишното, управлява бъдещето, а който управлява сегашното, управлява предишното. " Процесите, които текат, фактически наподобяват като промяна на парадигмата, и то в посока, при която истината се жертва в името на неразбираема и негарантирана бъдеща изгода. Затова, в унисон с модерните хрумвания на деня, тук ще предложим няколко разновидността за коренно пренаписване на значими литературни текстове и исторически събития. Така най-накрая ще бъдат изкоренени протеста, революцията, сърцето " зло в завист обгърнато " и въобще извънредно архаични показа на българите от една от дълго време наказана на давност ера. Ето по какъв начин звучи един политкоректен прочит.

Априлският скандал (из новата Уикипедия)

 Априлският скандал (1876 г.) е едвам видимо повишение на напрежението сред България и Турция - по това време две спокойно съжителстващи една с друга страни. Избухва на 20-ти април по остарял жанр в Копривщица, след кръчмарско напиване и спор кой тъкмо е излъгал на табла в локален шампионат сред българи и турци. Всичко стартира с историческото " Нетолерантно писмо ", написано от Тодор Каблешков - некултурен и нападателен вид. Каблешков престъпил главното предписание, което българи и турци си били наложили в продължение на пет века - да не бъдат нападателни едни към други - и дружно с тайфа пияници се отправил към Конака. Там се стигнало до пердах и обиди - съжителстващите страни се обиждали грубо и сипели люти закани едни към други. В писмото Каблешков призовал Георги Бенковски (друг нетърпелив, некултурен копривщенец) и цяло Панагюрище също да стартират да наскърбяват турците. " Кажете им, кажете им ги тез работи! ", призовавал Каблешков, а Бенковски дал отговор: " Не се търпи! Ще им ги кажем тези работи! ". Постепенно в цели революционни окръзи се разразила люта вербална война, в която двете страни разгърнали от дълго време дремещи спорове посред им. Не, твърдели българите, ние няма повече да поносим това общуване, писна ни, към този момент ей до тука ни пристигна! Вижте какво, отговаряли турците, ще търпите съжителството и още по какъв начин, вие какво желаете, тука да се избием ли? Споменавайки " избием ", турците засегнали слабото място и на двете страни - каквото и да се случвало през тези пет века, те в никакъв случай не се били избивали между тях и в напрегнати обстановки бързо се сепвали, употребявайки общата дума - " Сакън! ", а след това нещата утихвали. Така станало и този път. Постепенно Априлският скандал бил сподавен и бързо пропуснат.

Изкачването на Шипка (из предстоящ учебник по история)

 Изкачването на Шипка е съдбоносен миг от руско-турските пререкания. През жестокото лято на 1877 година, застанали гордо под палещото слънце над Стара планина, българите вършат всичко допустимо да попречат на турците да се изкачат до върха Шипка. Тогава те били предвождани от Сюлейман паша, разпален алпинист и малко опак човек. Българите обаче към този момент били горе, чувствали се доста добре и изцяло побеснели, когато видели, че тези идат да им скапват рахата. Стигнало се до замяна на обидни квалификации, напомнящи доста на Априлския скандал. Отново съжителството на двата народа било разтърсено. Ние се качихме първи, казвали самата истина българите. Че пък няма ли място и за нас на тая планина, вие хора ли сте, какви сте, отвръщали много аргументирано турците. Повечето исторически източници мълчат за станалото по-късно, само че пък някои апокрифни текстове (доста остарели и съмнителни) настояват, че българи и руснаци дружно съумели да отхвърлен турците и открили надзор на върха. После им омръзнало и слезли. Но като цяло българите и турците решили, че след сходно нещо, е добре да приключат тези толкоз наситени с мир и съгласие пет века. Близо година по-късно, на 3-ти март 1878 година, Русия и Турция подписали Санстефанският кротичък контракт. Датата и до през днешния ден се чества като " Освобождение на България от взаимно общуване ".

Из " Съгласен ли сте, склонен ли сте, Балканджи Йово "

 - Съгласен ли сте, склонен ли сте, Балканджи Йово, хубава Яна да бъде мултикултурно въвлечена в исляма?
- Море, войводо, склонен съм. Аз от дълго време съм последовател на мултикултурализма. А и като цяло не ща да си давам ръцете, камо ли пък краката, вие естествени ли сте. (тук стихотворението бързо и безконфликтно завършва.)

Из речта на Странджата в " Немили-недраги " - остарял и нов вид

Оригинал

  "...Братя, няма за какво да жалим. Ако ние тук сме скитници и голаци, в България нашите небогати братя са хилядо пъти по-зле. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори.

...България има цялостен народ от плебеи, дано има и няколко мъченици през днешния ден, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш страдалец. Ама ние сме били тия мъченици, дано! Колкото ги повече има, толкоз по-добро за България.

...Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се трансформират: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: гибел или независимост! И ще умрем със популярност и в битка, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя благи! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!... "

Алтернатива

  "...Братя, нямаме проблеми. Ако ние тук не сме добре обезпечени, в България нашите небогати братя са още по-малко финансово подтиквани. Там турците не се държат добре с тях, а народът не е удовлетворен от съжителството и няма какво да стори. "

 ...България има цялостен народ от взаимно съжителстващи, дано има и няколко потиснати през днешния ден. Да си подтиснат значи да не си задоволен, с една дума, да бъдеш неудовлетворен човек. Ако ние сме били тия недоволни, дано! Колкото повече ги има, толкоз по-добро за България.

 ...Но, да свърша. Все ми се коства, че нещата ще се случат по-различен метод: скоро ще се покаже политическа неустойчивост и ще имаме късмет за смяна. Нашите сърца ще затуптят и ще викнем: завършек на живота или завършек на взаимно общуване! И ще умрем (макар че персонално аз се съмнявам) със популярност и битка, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще сложим началото на спор, братя благи! Ще се бием за непознатата невмешателство! Да живей страната сред Румъния, Гърция, Турция и Сърбия! "

Инфо: www.standartnews.com